5 июл. 2008 г., 18:17

До другия живот...

761 0 16

Прости за грешката... Поех ръката.

Тя бе гореща. И ми стигаше това.

А после казах: Да вървим нататък...

Не ми отвърна. Не, не те виня...

 

И помечтах затоплена до тебе.

Щастлива го изпях в нощта на глас.

Разсъмна се. Ти каза, че е време...

... е време за къде?... - попитах аз.

 

Разбрах, че съм вървяла без посока.

Обикнах те. Не знам дали видя?

Разсъмването изкрещя: Отмина срока...

Тогава те погледнах. И узнах...

 

Прости ми грешката. Поех ръката...

Бе приказка под грейналия свод...

Не обвинявам никой. Даже и  зората.

Довиждане. До другия живот.

 

 

http://www.vbox7.com/play:35d8d632

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...