5 июл. 2008 г., 18:17

До другия живот...

764 0 16

Прости за грешката... Поех ръката.

Тя бе гореща. И ми стигаше това.

А после казах: Да вървим нататък...

Не ми отвърна. Не, не те виня...

 

И помечтах затоплена до тебе.

Щастлива го изпях в нощта на глас.

Разсъмна се. Ти каза, че е време...

... е време за къде?... - попитах аз.

 

Разбрах, че съм вървяла без посока.

Обикнах те. Не знам дали видя?

Разсъмването изкрещя: Отмина срока...

Тогава те погледнах. И узнах...

 

Прости ми грешката. Поех ръката...

Бе приказка под грейналия свод...

Не обвинявам никой. Даже и  зората.

Довиждане. До другия живот.

 

 

http://www.vbox7.com/play:35d8d632

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...