2 jun 2007, 13:06

До кога...

  Poesía
1.1K 0 1

       Защо, когато те погледна
                      във очите,
       искам да потъна в тях?
       Защо протягам ръце,
       а те не стигат до тебе?
       Не чуваш ли тялото ми
       как, пропито от самота, крещи?
       Докога ще нося маската
          на вяло безразличие?
       Докога ще се преструвам
            на щастлива? Докога?
       Докога със болка
       сълзите си да прикривам?
       Боли от тишината във ушите ми...
       Докога ще съм сама?

       Господи, не си ли отбелязал денят,
       в който да бъда щастлива?
      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Той(Господ),е белязъл всеки миг да сме щастливи,но ние се правим нещастни...да си сам не е лошо,лошото е да си самотен,самотата е
    нещо субективно,психологическа настройка...Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...