Jun 2, 2007, 1:06 PM

До кога...

Poetry

1.1K 0 1

       Защо, когато те погледна
                      във очите,
       искам да потъна в тях?
       Защо протягам ръце,
       а те не стигат до тебе?
       Не чуваш ли тялото ми
       как, пропито от самота, крещи?
       Докога ще нося маската
          на вяло безразличие?
       Докога ще се преструвам
            на щастлива? Докога?
       Докога със болка
       сълзите си да прикривам?
       Боли от тишината във ушите ми...
       Докога ще съм сама?

       Господи, не си ли отбелязал денят,
       в който да бъда щастлива?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

geowid (Георги Видинов)

Той(Господ),е белязъл всеки миг да сме щастливи,но ние се правим нещастни...да си сам не е лошо,лошото е да си самотен,самотата е
нещо субективно,психологическа настройка...Поздрав!

2007-06-02T16:27:17+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0