Защо, когато те погледна
                      във очите,
       искам да потъна в тях?
       Защо протягам ръце,
       а те не стигат до тебе?
       Не чуваш ли тялото ми
       как, пропито от самота, крещи?
       Докога ще нося маската
          на вяло безразличие?
       Докога ще се преструвам
            на щастлива? Докога?
       Докога със болка
       сълзите си да прикривам?
       Боли от тишината във ушите ми...
       Докога ще съм сама?

       Господи, не си ли отбелязал денят,
       в който да бъда щастлива?