2 июн. 2007 г., 13:06

До кога...

1.1K 0 1

       Защо, когато те погледна
                      във очите,
       искам да потъна в тях?
       Защо протягам ръце,
       а те не стигат до тебе?
       Не чуваш ли тялото ми
       как, пропито от самота, крещи?
       Докога ще нося маската
          на вяло безразличие?
       Докога ще се преструвам
            на щастлива? Докога?
       Докога със болка
       сълзите си да прикривам?
       Боли от тишината във ушите ми...
       Докога ще съм сама?

       Господи, не си ли отбелязал денят,
       в който да бъда щастлива?
      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Той(Господ),е белязъл всеки миг да сме щастливи,но ние се правим нещастни...да си сам не е лошо,лошото е да си самотен,самотата е
    нещо субективно,психологическа настройка...Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...