2 июн. 2007 г., 13:06

До кога...

Поэзия

1.1K 0 1

       Защо, когато те погледна
                      във очите,
       искам да потъна в тях?
       Защо протягам ръце,
       а те не стигат до тебе?
       Не чуваш ли тялото ми
       как, пропито от самота, крещи?
       Докога ще нося маската
          на вяло безразличие?
       Докога ще се преструвам
            на щастлива? Докога?
       Докога със болка
       сълзите си да прикривам?
       Боли от тишината във ушите ми...
       Докога ще съм сама?

       Господи, не си ли отбелязал денят,
       в който да бъда щастлива?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

geowid (Георги Видинов)

Той(Господ),е белязъл всеки миг да сме щастливи,но ние се правим нещастни...да си сам не е лошо,лошото е да си самотен,самотата е
нещо субективно,психологическа настройка...Поздрав!

2007-06-02T16:27:17+03:00

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...