25 oct 2006, 13:21

до кога ще мога...

  Poesía
854 0 8
до кога ще мога
аз в нощта,
като бряг, посрещащ
вечерна вълна, аз
да приютявам тебе мили...
до кога ще мога
аз като скала
да посрещам, удара
така съдбовен - че любов,
не можеш да изпиташ ти...
до кога ще мога
в нощите горещи сърцето ти да топля,
а да срещам в теб студенина...
до кога ще мога,
тъй самотна,
да търся всеки ден
теб и остатъка от любовта...
а бях така щастлива в тези нощи,
защото всеки ден по теб горях,
но ти така и не разбра
как със жертва аз всъщност жертвах любовта,
с която аз живях...
до кога ще мога
аз любов да давам,
а да срещам в теб
не любов...
а тъмен ад!
но знам дори до болка аз да страдам...
ще предпочета да живея с теб във твоя ад...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и с най голямото си нахалство казваш това,НИКИ.....
    нямам думи просто
  • тоз ли е проклетника,а?
    бий му единадесетметров и го прати на гарата!
    млад човек си, хубав и интелигентен , момчета истински ще те носят на ръце, такъв търси и ще намериш, имай самочувствието на принцеса и носи маршалския жезъл в раницата си! може да не е веднага , но ще бъдеш любена, повярвай!!!
  • Дими няма смисъл,щом човека не го разбира,и само ме наранява....
  • Това е любовта. Обичай!
  • знам че боли,изпитвам тази болка,но искам да съм с него
    вече толкова много болка ми причини че се напих и не чуствам нищо,...прекалено много го обичам че да се откажа от него,.. не ми пука ако изглеждам като глупачка в на някой очите,...знам 4е го обичам и тва е...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...