до кога ще мога...
аз в нощта,
като бряг, посрещащ
вечерна вълна, аз
да приютявам тебе мили...
до кога ще мога
аз като скала
да посрещам, удара
така съдбовен - че любов,
не можеш да изпиташ ти...
до кога ще мога
в нощите горещи сърцето ти да топля,
а да срещам в теб студенина...
до кога ще мога,
тъй самотна,
да търся всеки ден
теб и остатъка от любовта...
а бях така щастлива в тези нощи,
защото всеки ден по теб горях,
но ти така и не разбра
как със жертва аз всъщност жертвах любовта,
с която аз живях...
до кога ще мога
аз любов да давам,
а да срещам в теб
не любов...
а тъмен ад!
но знам дори до болка аз да страдам...
ще предпочета да живея с теб във твоя ад...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весинцето без такава Все права защищены