Oct 25, 2006, 1:21 PM

до кога ще мога...

  Poetry
853 0 8
до кога ще мога
аз в нощта,
като бряг, посрещащ
вечерна вълна, аз
да приютявам тебе мили...
до кога ще мога
аз като скала
да посрещам, удара
така съдбовен - че любов,
не можеш да изпиташ ти...
до кога ще мога
в нощите горещи сърцето ти да топля,
а да срещам в теб студенина...
до кога ще мога,
тъй самотна,
да търся всеки ден
теб и остатъка от любовта...
а бях така щастлива в тези нощи,
защото всеки ден по теб горях,
но ти така и не разбра
как със жертва аз всъщност жертвах любовта,
с която аз живях...
до кога ще мога
аз любов да давам,
а да срещам в теб
не любов...
а тъмен ад!
но знам дори до болка аз да страдам...
ще предпочета да живея с теб във твоя ад...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

  • и с най голямото си нахалство казваш това,НИКИ.....
    нямам думи просто
  • тоз ли е проклетника,а?
    бий му единадесетметров и го прати на гарата!
    млад човек си, хубав и интелигентен , момчета истински ще те носят на ръце, такъв търси и ще намериш, имай самочувствието на принцеса и носи маршалския жезъл в раницата си! може да не е веднага , но ще бъдеш любена, повярвай!!!
  • Дими няма смисъл,щом човека не го разбира,и само ме наранява....
  • Това е любовта. Обичай!
  • знам че боли,изпитвам тази болка,но искам да съм с него
    вече толкова много болка ми причини че се напих и не чуствам нищо,...прекалено много го обичам че да се откажа от него,.. не ми пука ако изглеждам като глупачка в на някой очите,...знам 4е го обичам и тва е...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...