27 abr 2011, 10:42

До края 

  Poesía » De amor
597 0 8

Оплитай ме, Любов,

в копринената нежност

и в топлия покров

на твойта неизбежност.

 

Пречиствай ме, Любов,

красиво-всеотдайна

като нестихващ зов

и като бяла тайна.

 

Измисляй ме, Любов,

превземай ме, води ме

със таен благослов

и с романтично име.

 

Променяй всеки миг,

Любов, от дните земни.

Пронизвай ме със вик

в минутите нетленни.

 

Че светлата ти мъст

за мене е Голгота.

Ще нося твоя кръст

до края на живота.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??