27 апр. 2011 г., 10:42

До края

795 0 8

Оплитай ме, Любов,

в копринената нежност

и в топлия покров

на твойта неизбежност.

 

Пречиствай ме, Любов,

красиво-всеотдайна

като нестихващ зов

и като бяла тайна.

 

Измисляй ме, Любов,

превземай ме, води ме

със таен благослов

и с романтично име.

 

Променяй всеки миг,

Любов, от дните земни.

Пронизвай ме със вик

в минутите нетленни.

 

Че светлата ти мъст

за мене е Голгота.

Ще нося твоя кръст

до края на живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...