27 апр. 2011 г., 10:42

До края

792 0 8

Оплитай ме, Любов,

в копринената нежност

и в топлия покров

на твойта неизбежност.

 

Пречиствай ме, Любов,

красиво-всеотдайна

като нестихващ зов

и като бяла тайна.

 

Измисляй ме, Любов,

превземай ме, води ме

със таен благослов

и с романтично име.

 

Променяй всеки миг,

Любов, от дните земни.

Пронизвай ме със вик

в минутите нетленни.

 

Че светлата ти мъст

за мене е Голгота.

Ще нося твоя кръст

до края на живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...