Оплитай ме, Любов,
в копринената нежност
и в топлия покров
на твойта неизбежност.
Пречиствай ме, Любов,
красиво-всеотдайна
като нестихващ зов
и като бяла тайна.
Измисляй ме, Любов,
превземай ме, води ме
със таен благослов
и с романтично име.
Променяй всеки миг,
Любов, от дните земни.
Пронизвай ме със вик
в минутите нетленни.
Че светлата ти мъст
за мене е Голгота.
Ще нося твоя кръст
до края на живота.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
