16 feb 2008, 12:49

До мен бъди 

  Poesía » De amor
765 0 13

До мен бъди, когато съм сама,

когато няма за какво да се хвана,

когато ме разкъсват злите дни

и пропастта е бряг за двама.

 

 

До мен бъди, когато съм пленена,

от мислите и тяхната разплата,

когато вятърът ме повали и стена

и прекърши ми страха крилата.

 

 

До мен бъди, когато се изгубя,

сред светове измислено свирепи,

когато тъмнината ме завие

и шепне ми злини навеки.

 

 

До мен бъди, когато си отивам,

от разума потънал вдън земи,

когато сетивата са обзети

от пепел, мрак и кости призори.

 

 

Тогава търся погледа ти мъжки,

със него да ме върнеш към живота,

със думите мъглата да разпръснеш,

спасявайки ме, да унищожиш Голгота.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??