Senni (Силвия)
162 1968
Feb 16, 2008, 12:49 PM

До мен бъди 

  Poetry » Love
726 0 13

До мен бъди, когато съм сама,

когато няма за какво да се хвана,

когато ме разкъсват злите дни

и пропастта е бряг за двама.

 

 

До мен бъди, когато съм пленена,

от мислите и тяхната разплата,

когато вятърът ме повали и стена

и прекърши ми страха крилата.

 

 

До мен бъди, когато се изгубя,

сред светове измислено свирепи,

когато тъмнината ме завие

и шепне ми злини навеки.

 

 

До мен бъди, когато си отивам,

от разума потънал вдън земи,

когато сетивата са обзети

от пепел, мрак и кости призори.

 

 

Тогава търся погледа ти мъжки,

със него да ме върнеш към живота,

със думите мъглата да разпръснеш,

спасявайки ме, да унищожиш Голгота.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??