До мен бъди
До мен бъди, когато съм сама,
когато няма за какво да се хвана,
когато ме разкъсват злите дни
и пропастта е бряг за двама.
До мен бъди, когато съм пленена,
от мислите и тяхната разплата,
когато вятърът ме повали и стена
и прекърши ми страха крилата.
До мен бъди, когато се изгубя,
сред светове измислено свирепи,
когато тъмнината ме завие
и шепне ми злини навеки.
До мен бъди, когато си отивам,
от разума потънал вдън земи,
когато сетивата са обзети
от пепел, мрак и кости призори.
Тогава търся погледа ти мъжки,
със него да ме върнеш към живота,
със думите мъглата да разпръснеш,
спасявайки ме, да унищожиш Голгота.
© Силвия All rights reserved.
