До мен бъди
До мен бъди, когато съм сама,
когато няма за какво да се хвана,
когато ме разкъсват злите дни
и пропастта е бряг за двама.
До мен бъди, когато съм пленена,
от мислите и тяхната разплата,
когато вятърът ме повали и стена
и прекърши ми страха крилата.
До мен бъди, когато се изгубя,
сред светове измислено свирепи,
когато тъмнината ме завие
и шепне ми злини навеки.
До мен бъди, когато си отивам,
от разума потънал вдън земи,
когато сетивата са обзети
от пепел, мрак и кости призори.
Тогава търся погледа ти мъжки,
със него да ме върнеш към живота,
със думите мъглата да разпръснеш,
спасявайки ме, да унищожиш Голгота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
