До мен бъди, когато съм сама,
когато няма за какво да се хвана,
когато ме разкъсват злите дни
и пропастта е бряг за двама.
До мен бъди, когато съм пленена,
от мислите и тяхната разплата,
когато вятърът ме повали и стена
и прекърши ми страха крилата.
До мен бъди, когато се изгубя,
сред светове измислено свирепи,
когато тъмнината ме завие
и шепне ми злини навеки. ...