11 ene 2012, 21:15

До нас човекът ли?

  Poesía » Otra
761 0 1

Говорим ние за нашето второ „аз”.

За тези, които мълчаливо

ни следват в житейския ни път.

Подават ни ръка, когато паднем.

Превръщат в празник всеки ден!

Посрещат ни с обич в очите,

целуват с нежен поглед нашите души!

Те тих, спокоен пристан са, където

и болката, и радостта, и любовта

са все за нас и нашите мечти.

До нас човекът ли?

Говорим ние за нашето второ „аз”.

Те тези са, които

подават ни ръка, когато

изгубили сме пътя ние,

и с топла обич ни даряват 

в студените самотни дни!

До нас човекът ли?

Говорим ние за нашето второ „аз”.

Това са малките частици, които с обич

открила е Вселената за нас!

Те избора на таз Вселена са,

създадени единствено за нас!

Затуй, когато ги намерим,

душите наши сливат се в захлас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...