Говорим ние за нашето второ „аз”.

За тези, които мълчаливо

ни следват в житейския ни път.

Подават ни ръка, когато паднем.

Превръщат в празник всеки ден!

Посрещат ни с обич в очите,

целуват с нежен поглед нашите души!

Те тих, спокоен пристан са, където

и болката, и радостта, и любовта

са все за нас и нашите мечти.

До нас човекът ли?

Говорим ние за нашето второ „аз”.

Те тези са, които

подават ни ръка, когато

изгубили сме пътя ние,

и с топла обич ни даряват 

в студените самотни дни!

До нас човекът ли?

Говорим ние за нашето второ „аз”.

Това са малките частици, които с обич

открила е Вселената за нас!

Те избора на таз Вселена са,

създадени единствено за нас!

Затуй, когато ги намерим,

душите наши сливат се в захлас!