11 янв. 2012 г., 21:15

До нас човекът ли?

755 0 1

Говорим ние за нашето второ „аз”.

За тези, които мълчаливо

ни следват в житейския ни път.

Подават ни ръка, когато паднем.

Превръщат в празник всеки ден!

Посрещат ни с обич в очите,

целуват с нежен поглед нашите души!

Те тих, спокоен пристан са, където

и болката, и радостта, и любовта

са все за нас и нашите мечти.

До нас човекът ли?

Говорим ние за нашето второ „аз”.

Те тези са, които

подават ни ръка, когато

изгубили сме пътя ние,

и с топла обич ни даряват 

в студените самотни дни!

До нас човекът ли?

Говорим ние за нашето второ „аз”.

Това са малките частици, които с обич

открила е Вселената за нас!

Те избора на таз Вселена са,

създадени единствено за нас!

Затуй, когато ги намерим,

душите наши сливат се в захлас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...