До насита...

20 jul 2009, 19:10

Poesía

738 0 9

И когато във тихия залез на дните
бавно изгрява звезда,
пак се връщам,
да пия от теб до насита,
моя буйна, пенлива река...
Щом се спусне нощта с пълна сила
и изгрее там, горе, луна,
аз се връщам в съня ти
след тягостно скитане,
и със тебе преливам, щастлива жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

До насита...

Искате да прочетете повече?

Propuestas