20 июл. 2009 г., 19:10

До насита... 

  Поэзия
700 0 9

И когато във тихия залез на дните

бавно изгрява звезда,

пак се връщам,

да пия от теб до насита,

моя буйна, пенлива река...

 

Щом се спусне нощта с пълна сила

и изгрее там, горе, луна,

аз се връщам в съня ти

след тягостно скитане,

и със тебе преливам, щастлива жена.

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??