До насита...

Jul 20, 2009, 7:10 PM

Poetry

744 0 9

И когато във тихия залез на дните
бавно изгрява звезда,
пак се връщам,
да пия от теб до насита,
моя буйна, пенлива река...
Щом се спусне нощта с пълна сила
и изгрее там, горе, луна,
аз се връщам в съня ти
след тягостно скитане,
и със тебе преливам, щастлива жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

До насита...

Want to read more?

Random works