Разсипах шепи прах
по дирите, оставени
неволно.
(Надвиснало небе.)
И притаени плахи стъпки.
Пристъпвам...
мълчешком сред
облаци от дим.
(Разкъсах и луната
на парчета.
Затова е бледа.
Но... мълчи.)
Разлива нощта свойто
лилаво мастило.
А аз...
погребах в него
всичките умиращи звезди.
И ги размих.
До пепеляво-сиво.
(Целунах кръста си.)
И го понесох.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
