16 мая 2009 г., 19:43

До пепеляво-сиво...

804 0 10

Разсипах шепи прах

по дирите, оставени

неволно.

(Надвиснало небе.)

И притаени плахи стъпки.

Пристъпвам...

мълчешком сред

облаци от дим.

(Разкъсах и луната

на парчета.

Затова е бледа.

Но... мълчи.)

Разлива нощта свойто

лилаво мастило.

А аз...

погребах в него

всичките умиращи звезди.

И ги размих.

До пепеляво-сиво.

(Целунах кръста си.)

И го понесох.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....