16 мая 2009 г., 19:43

До пепеляво-сиво...

806 0 10

Разсипах шепи прах

по дирите, оставени

неволно.

(Надвиснало небе.)

И притаени плахи стъпки.

Пристъпвам...

мълчешком сред

облаци от дим.

(Разкъсах и луната

на парчета.

Затова е бледа.

Но... мълчи.)

Разлива нощта свойто

лилаво мастило.

А аз...

погребах в него

всичките умиращи звезди.

И ги размих.

До пепеляво-сиво.

(Целунах кръста си.)

И го понесох.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...