16.05.2009 г., 19:43 ч.

До пепеляво-сиво... 

  Поезия
581 0 10

Разсипах шепи прах

по дирите, оставени

неволно.

(Надвиснало небе.)

И притаени плахи стъпки.

Пристъпвам...

мълчешком сред

облаци от дим.

(Разкъсах и луната

на парчета.

Затова е бледа.

Но... мълчи.)

Разлива нощта свойто

лилаво мастило.

А аз...

погребах в него

всичките умиращи звезди.

И ги размих.

До пепеляво-сиво.

(Целунах кръста си.)

И го понесох.

 

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??