Разсипах шепи прах
по дирите, оставени
неволно.
(Надвиснало небе.)
И притаени плахи стъпки.
Пристъпвам...
мълчешком сред
облаци от дим.
(Разкъсах и луната
на парчета.
Затова е бледа.
Но... мълчи.)
Разлива нощта свойто
лилаво мастило.
А аз...
погребах в него
всичките умиращи звезди.
И ги размих.
До пепеляво-сиво.
(Целунах кръста си.)
И го понесох.
© Нели Всички права запазени
Прекрасен ден слънчева Нелка!