Разсипах шепи прах
по дирите, оставени
неволно.
(Надвиснало небе.)
И притаени плахи стъпки.
Пристъпвам...
мълчешком сред
облаци от дим.
(Разкъсах и луната
на парчета.
Затова е бледа.
Но... мълчи.)
Разлива нощта свойто
лилаво мастило.
А аз...
погребах в него
всичките умиращи звезди.
И ги размих.
До пепеляво-сиво.
(Целунах кръста си.)
И го понесох.
© Нели All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
