May 16, 2009, 7:43 PM
До пепеляво-сиво...
Разсипах шепи прах
по дирите, оставени
неволно.
(Надвиснало небе.)
И притаени плахи стъпки.
Пристъпвам...
мълчешком сред
облаци от дим.
(Разкъсах и луната
на парчета.
Затова е бледа.
Но... мълчи.)
Разлива нощта свойто
лилаво мастило.
А аз...
погребах в него
всичките умиращи звезди.
И ги размих.
До пепеляво-сиво.
(Целунах кръста си.)
И го понесох.
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
!!!
-
всеки си носи сам кръста, Нели....
тежко е....! -
Мастилено кръстна си... и не само...!
Понякога е добре да се върнем по разсипаните дири... -
Благодаря, момичета. Дорич, права си
Мое недоглеждане. -
Ооо, Нели!
много!
"Нощта разлива своето -
лилавото - мастило." - извинявай за своеволието, но на това място ритъмът малко ми се загуби. -
!...
-
Мъдра си,миличка!Носиш кръста си с обич и вяра.Сигурна съм!Прегръщам те!
-
Тежко душевно състояние.
Дано да отмине по-бързо.
Поздрав, Нели! -
Никой не пита дали са здрави гърбовете ни!
Щем не щем, си носим кръстовете, и това е!
Поздрави, Нелко*!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасен ден слънчева Нелка!