11.03.2024 г., 0:53

До периметър- рамка на горчивото

1K 4 15

 

 

Когато приказките остаряват,

разбираме, че детството е свършило.

И лесното, което обещават,

оказва се е трудно за извършване.

 

Като да бъдеш принц, принцеса, цар,

със кланящи се поданици кротки.

И всеки да поднася своя дар,

дори това да съкруши живота му.

 

Да полетиш на дракон на гърба

към лунните примамливи полета.

На лунен кратер под ръба

вълшебен пикник да си спретнеш.

 

Да другаруваш с вълци и пантери,

с ламя триглава спорове да водиш…

Но времето тече и във химери

превръща светлините на живота…

 

Когато приказките остаряват,

и истините в тях ни се присмиват.

Светът отвън навътре отеснява

до периметър – рамка на горчивото…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно, Доче! Откога не съм била тук…дълги години…Сърдечни поздрави и прегръдки!
  • Много истинско , поздрави Доче!
  • Разкош сте и двете!
  • Една приказка е настанала навсякъде, не се е родил още този дето да я разкаже...
  • "Когато приказките остаряват,
    разбираме, че детството е свършило."

    Отлично формулирана констатация - с вещина и умение!
    Поздравление, Дочка!

    П.П. Благодаря ти, че коментира стиха ми "Одисея"!

Аз съм приказка

Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...
728 5 14

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...