Когато приказките остаряват,
разбираме, че детството е свършило.
И лесното, което обещават,
оказва се е трудно за извършване.
Като да бъдеш принц, принцеса, цар,
със кланящи се поданици кротки.
И всеки да поднася своя дар,
дори това да съкруши живота му.
Да полетиш на дракон на гърба
към лунните примамливи полета.
На лунен кратер под ръба
вълшебен пикник да си спретнеш.
Да другаруваш с вълци и пантери,
с ламя триглава спорове да водиш…
Но времето тече и във химери
превръща светлините на живота…
Когато приказките остаряват,
и истините в тях ни се присмиват.
Светът отвън навътре отеснява
до периметър – рамка на горчивото…
© Дочка Василева Всички права запазени