11.03.2024 г., 0:53

До периметър- рамка на горчивото

1K 4 15

 

 

Когато приказките остаряват,

разбираме, че детството е свършило.

И лесното, което обещават,

оказва се е трудно за извършване.

 

Като да бъдеш принц, принцеса, цар,

със кланящи се поданици кротки.

И всеки да поднася своя дар,

дори това да съкруши живота му.

 

Да полетиш на дракон на гърба

към лунните примамливи полета.

На лунен кратер под ръба

вълшебен пикник да си спретнеш.

 

Да другаруваш с вълци и пантери,

с ламя триглава спорове да водиш…

Но времето тече и във химери

превръща светлините на живота…

 

Когато приказките остаряват,

и истините в тях ни се присмиват.

Светът отвън навътре отеснява

до периметър – рамка на горчивото…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно, Доче! Откога не съм била тук…дълги години…Сърдечни поздрави и прегръдки!
  • Много истинско , поздрави Доче!
  • Разкош сте и двете!
  • Една приказка е настанала навсякъде, не се е родил още този дето да я разкаже...
  • "Когато приказките остаряват,
    разбираме, че детството е свършило."

    Отлично формулирана констатация - с вещина и умение!
    Поздравление, Дочка!

    П.П. Благодаря ти, че коментира стиха ми "Одисея"!

Аз съм приказка

Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...
726 5 14

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....