11 мар. 2024 г., 00:53

До периметър- рамка на горчивото

1K 4 15

 

 

Когато приказките остаряват,

разбираме, че детството е свършило.

И лесното, което обещават,

оказва се е трудно за извършване.

 

Като да бъдеш принц, принцеса, цар,

със кланящи се поданици кротки.

И всеки да поднася своя дар,

дори това да съкруши живота му.

 

Да полетиш на дракон на гърба

към лунните примамливи полета.

На лунен кратер под ръба

вълшебен пикник да си спретнеш.

 

Да другаруваш с вълци и пантери,

с ламя триглава спорове да водиш…

Но времето тече и във химери

превръща светлините на живота…

 

Когато приказките остаряват,

и истините в тях ни се присмиват.

Светът отвън навътре отеснява

до периметър – рамка на горчивото…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно, Доче! Откога не съм била тук…дълги години…Сърдечни поздрави и прегръдки!
  • Много истинско , поздрави Доче!
  • Разкош сте и двете!
  • Една приказка е настанала навсякъде, не се е родил още този дето да я разкаже...
  • "Когато приказките остаряват,
    разбираме, че детството е свършило."

    Отлично формулирана констатация - с вещина и умение!
    Поздравление, Дочка!

    П.П. Благодаря ти, че коментира стиха ми "Одисея"!

Аз съм приказка 🇧🇬

Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...
731 5 14

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...