Mar 11, 2024, 12:53 AM

До периметър- рамка на горчивото

1.1K 4 15

 

 

Когато приказките остаряват,

разбираме, че детството е свършило.

И лесното, което обещават,

оказва се е трудно за извършване.

 

Като да бъдеш принц, принцеса, цар,

със кланящи се поданици кротки.

И всеки да поднася своя дар,

дори това да съкруши живота му.

 

Да полетиш на дракон на гърба

към лунните примамливи полета.

На лунен кратер под ръба

вълшебен пикник да си спретнеш.

 

Да другаруваш с вълци и пантери,

с ламя триглава спорове да водиш…

Но времето тече и във химери

превръща светлините на живота…

 

Когато приказките остаряват,

и истините в тях ни се присмиват.

Светът отвън навътре отеснява

до периметър – рамка на горчивото…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно, Доче! Откога не съм била тук…дълги години…Сърдечни поздрави и прегръдки!
  • Много истинско , поздрави Доче!
  • Разкош сте и двете!
  • Една приказка е настанала навсякъде, не се е родил още този дето да я разкаже...
  • "Когато приказките остаряват,
    разбираме, че детството е свършило."

    Отлично формулирана констатация - с вещина и умение!
    Поздравление, Дочка!

    П.П. Благодаря ти, че коментира стиха ми "Одисея"!

Аз съм приказка 🇧🇬

Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...
738 5 14

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...