23 may 2010, 20:26

До пукването на зората

  Poesía
912 0 23

 

Нощта застила

Сатенени чаршафи

Без луна и без звезди

Дъждът излива

Пълни чаши

И тихичко барабани

Земята пие зажадняла

Под звуците на песента

От мъка  овдовяла...

Небето цяло се изля

Вятърът пиян притихна

Нощта облича в сатен

И тихо се усмихва

Небето и земята са в плен

До пукването на зората

Щом блеснат белите лъчи

Ще живне пак земята...

Отново ще се възроди

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво си го наредил, Любо...много!!!
    Поздрави!
  • Не Вики,песента е страхотна...аз тогава 67 съм се родил,но ми даваш идея за стих...Поздрав приятелю с топлинка....няма да я забравя тя топлинката е в мен!!!
  • Признай си, че идеята те е споходила от евъргрийна на The Moody Blues -
    "Nights in whitesatin"...
    Поздрави за невероятното развитие на първата страфа!
    Бъди и не забравяй Топлинката !!!
  • Поздрави !!!Светло да е в душите ви!!!
  • Да ти е честит празника и светъл да ти е деня Любчо!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...