longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
23 may 2010, 20:26

До пукването на зората

  Poesía
914 0 23

 

Нощта застила

Сатенени чаршафи

Без луна и без звезди

Дъждът излива

Пълни чаши

И тихичко барабани

Земята пие зажадняла

Под звуците на песента

От мъка  овдовяла...

Небето цяло се изля

Вятърът пиян притихна

Нощта облича в сатен

И тихо се усмихва

Небето и земята са в плен

До пукването на зората

Щом блеснат белите лъчи

Ще живне пак земята...

Отново ще се възроди

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Красиво си го наредил, Любо...много!!!
    Поздрави!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Не Вики,песента е страхотна...аз тогава 67 съм се родил,но ми даваш идея за стих...Поздрав приятелю с топлинка....няма да я забравя тя топлинката е в мен!!!
  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    Признай си, че идеята те е споходила от евъргрийна на The Moody Blues -
    "Nights in whitesatin"...
    Поздрави за невероятното развитие на първата страфа!
    Бъди и не забравяй Топлинката !!!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Поздрави !!!Светло да е в душите ви!!!
  • Pepina (Пепа Деличева)
    Pepina (Пепа Деличева)
    Да ти е честит празника и светъл да ти е деня Любчо!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0