До пукването на зората

Поэзия

917 0 23

Нощта застила

Сатенени чаршафи

Без луна и без звезди

Дъждът излива

Пълни чаши

И тихичко барабани

Земята пие зажадняла

Под звуците на песента

От мъка овдовяла...

Небето цяло се изля

Вятърът пиян притихна

Нощта облича в сатен

И тихо се усмихва

Небето и земята са в плен

До пукването на зората

Щом блеснат белите лъчи

Ще живне пак земята...

Отново ще се възроди

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivanleko91 (Ангел Колев)

Красиво си го наредил, Любо...много!!!
Поздрави!

2010-05-27T16:09:04+03:00
longin (Любомир Деничин)

Не Вики,песента е страхотна...аз тогава 67 съм се родил,но ми даваш идея за стих...Поздрав приятелю с топлинка....няма да я забравя тя топлинката е в мен!!!

2010-05-26T09:21:17+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Признай си, че идеята те е споходила от евъргрийна на The Moody Blues -
"Nights in whitesatin"...
Поздрави за невероятното развитие на първата страфа!
Бъди и не забравяй Топлинката !!!

2010-05-26T00:15:03+03:00
longin (Любомир Деничин)

Поздрави !!!Светло да е в душите ви!!!

2010-05-26T00:01:09+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Да ти е честит празника и светъл да ти е деня Любчо!

2010-05-25T10:17:13+03:00