23 мая 2010 г., 20:26

До пукването на зората 

  Поэзия
759 0 23

 

Нощта застила

Сатенени чаршафи

Без луна и без звезди

Дъждът излива

Пълни чаши

И тихичко барабани

Земята пие зажадняла

Под звуците на песента

От мъка  овдовяла...

Небето цяло се изля

Вятърът пиян притихна

Нощта облича в сатен

И тихо се усмихва

Небето и земята са в плен

До пукването на зората

Щом блеснат белите лъчи

Ще живне пак земята...

Отново ще се възроди

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??