До пукването на зората

Поезия

911 0 23

Нощта застила

Сатенени чаршафи

Без луна и без звезди

Дъждът излива

Пълни чаши

И тихичко барабани

Земята пие зажадняла

Под звуците на песента

От мъка овдовяла...

Небето цяло се изля

Вятърът пиян притихна

Нощта облича в сатен

И тихо се усмихва

Небето и земята са в плен

До пукването на зората

Щом блеснат белите лъчи

Ще живне пак земята...

Отново ще се възроди

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ivanleko91 (Ангел Колев)

Красиво си го наредил, Любо...много!!!
Поздрави!

2010-05-27T16:09:04+03:00
longin (Любомир Деничин)

Не Вики,песента е страхотна...аз тогава 67 съм се родил,но ми даваш идея за стих...Поздрав приятелю с топлинка....няма да я забравя тя топлинката е в мен!!!

2010-05-26T09:21:17+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Признай си, че идеята те е споходила от евъргрийна на The Moody Blues -
"Nights in whitesatin"...
Поздрави за невероятното развитие на първата страфа!
Бъди и не забравяй Топлинката !!!

2010-05-26T00:15:03+03:00
longin (Любомир Деничин)

Поздрави !!!Светло да е в душите ви!!!

2010-05-26T00:01:09+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Да ти е честит празника и светъл да ти е деня Любчо!

2010-05-25T10:17:13+03:00