23.05.2010 г., 20:26 ч.

До пукването на зората 

  Поезия
758 0 23

 

Нощта застила

Сатенени чаршафи

Без луна и без звезди

Дъждът излива

Пълни чаши

И тихичко барабани

Земята пие зажадняла

Под звуците на песента

От мъка  овдовяла...

Небето цяло се изля

Вятърът пиян притихна

Нощта облича в сатен

И тихо се усмихва

Небето и земята са в плен

До пукването на зората

Щом блеснат белите лъчи

Ще живне пак земята...

Отново ще се възроди

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??