На поета Симеон Аспарухов

Ти помниш ли как ни сграбчи Животът

от лоното на пътя ни непровинен

и как ни предаде в Царството на мигновения,

за да бъдем посветени с доспехи.

Как бяхме нарочени, че сме рицари без оръжие

и че чуждите мечове са нашата броня,

залутани конници без собствен напредък,

които не познават ни милост, ни прошка, ни кредо.

Притиснати в железни окови, сновяхме под знака

на онези, които отричаха нашето раждане -

отречени, но без боязън от заустени удари,

че победата е могла да се случи и без наше участие.

Постепенно се втурнахме в услуга на своята Истина

и намерихме решение-водач към мечтания остров,

около който потънаха всички напразни усилия

и всички неприпознати копнежи нахалост.

26.07.2020 г.