Jul 26, 2020, 9:26 PM

До теб 

  Poetry » Other
508 0 0
На поета Симеон Аспарухов
Ти помниш ли как ни сграбчи Животът
от лоното на пътя ни непровинен
и как ни предаде в Царството на мигновения,
за да бъдем посветени с доспехи.
Как бяхме нарочени, че сме рицари без оръжие
и че чуждите мечове са нашата броня,
залутани конници без собствен напредък,
които не познават ни милост, ни прошка, ни кредо.
Притиснати в железни окови, сновяхме под знака
на онези, които отричаха нашето раждане -
отречени, но без боязън от заустени удари, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Random works
: ??:??