26 июл. 2020 г., 21:26

До теб

620 0 0

                                         На поета Симеон Аспарухов

 

Ти помниш ли как ни сграбчи Животът

от лоното на пътя ни непровинен

и как ни предаде в Царството на мигновения,

за да бъдем посветени с доспехи.

 

Как бяхме нарочени, че сме рицари без оръжие

и че чуждите мечове са нашата броня,

залутани конници без собствен напредък,

които не познават ни милост, ни прошка, ни кредо.

 

Притиснати в железни окови, сновяхме под знака

на онези, които отричаха нашето раждане -

отречени, но без боязън от заустени удари,

че победата е могла да се случи и без наше участие.

 

Постепенно се втурнахме в услуга на своята Истина

и намерихме решение-водач към мечтания остров,

около който потънаха всички напразни усилия

и всички неприпознати копнежи нахалост.

 

26.07.2020 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...