14 dic 2011, 14:43

До забрава 

  Poesía » De amor
879 1 7

                       Понякога те искам, а мълча
                       и думите събудени приспивам,
                       облечена в очите ти вървя
                       към спомени, където те намирам.
                       
                       Докосвам те за кратко, после пак
                       завръщам се в притихналата стая
                       и в сенките на падналия мрак
                       оставам да те чакам. До забрава.

                       Понякога те виждам, а стоя,
                       невиждана сред купищата хора
                       и чезнеща в безбройната тълпа,
                       аз зная, че съм само, само твоя.

                       Изписвам те след туй във някой стих,
                       останала без дъх те препрочитам
                       и търся в редовете пристан тих,
                       където без вина да те обичам. 


© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??