До забрава
Понякога те искам, а мълча
и думите събудени приспивам,
облечена в очите ти вървя
към спомени, където те намирам.
Докосвам те за кратко, после пак
завръщам се в притихналата стая
и в сенките на падналия мрак
оставам да те чакам. До забрава.
Понякога те виждам, а стоя,
невиждана сред купищата хора
и чезнеща в безбройната тълпа,
аз зная, че съм само, само твоя.
Изписвам те след туй във някой стих,
останала без дъх те препрочитам
и търся в редовете пристан тих,
където без вина да те обичам.
© Эоя Михова All rights reserved.
