Доба

8 sept 2010, 13:57

Poesía » De amor

566 0 2

Доба

По късна доба, стъпвам босонога,

по мраморния под, в ръката – свещ.

Безсъница облякла като тога,

покапвам с восъка по всяка вещ.

Зад тънък балдахин без мен потрепваш,

загърнат в бели спомени, дъхът ти спи.

По кожата ти капки пот проблясват

и мокрят вече мокрите от двама ни следи.

Залутвам се наоколо, нощта догаря,

чаршафите засъхват - сладък миг!

Да можеше да спра аз добата с измама,

да ни покрие и не позволи да се дeлим.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.