Доба
Доба
По късна доба, стъпвам босонога,
по мраморния под, в ръката – свещ.
Безсъница облякла като тога,
покапвам с восъка по всяка вещ.
Зад тънък балдахин без мен потрепваш,
загърнат в бели спомени, дъхът ти спи.
По кожата ти капки пот проблясват
и мокрят вече мокрите от двама ни следи.
Залутвам се наоколо, нощта догаря,
чаршафите засъхват - сладък миг!
Да можеше да спра аз добата с измама,
да ни покрие и не позволи да се дeлим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красиана Милева Всички права запазени
