Доба
По късна доба, стъпвам босонога,
по мраморния под, в ръката – свещ.
Безсъница облякла като тога,
покапвам с восъка по всяка вещ.
Зад тънък балдахин без мен потрепваш,
загърнат в бели спомени, дъхът ти спи.
По кожата ти капки пот проблясват
и мокрят вече мокрите от двама ни следи.
Залутвам се наоколо, нощта догаря,
чаршафите засъхват - сладък миг!
Да можеше да спра аз добата с измама,
да ни покрие и не позволи да се дeлим.
© Красиана Милева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
