Доба
По късна доба, стъпвам босонога,
по мраморния под, в ръката – свещ.
Безсъница облякла като тога,
покапвам с восъка по всяка вещ.
Зад тънък балдахин без мен потрепваш,
загърнат в бели спомени, дъхът ти спи.
По кожата ти капки пот проблясват
и мокрят вече мокрите от двама ни следи.
Залутвам се наоколо, нощта догаря,
чаршафите засъхват - сладък миг!
Да можеше да спра аз добата с измама,
да ни покрие и не позволи да се дeлим.
© Красиана Милева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
