25 feb 2010, 19:34

Добре дошъл!

  Poesía » Otra
1.4K 0 1

Добре дошъл! В абстрактния ми свят -
през абстрактните ми срички до вербалния ми впряг.
Как през прозореца прониквам ти в душата?
И как със мисъл гася светлината?
Съществуват само сиви нюанси на топли цветове.
Съществувам в много паралелни умове.
Вековете ме пазят зелен - като бор в късна есен.
Ветрове правят пътя към върха на планината лесен.
Редовете са ми облаци, мислите - пустинен пясък,
думите ми ще те пронижат, като шамански  крясък;
трясък и гръм, болка, прерастваща в агония.
Усмихвай се! Знаеш, че си жив - усмивка без ирония.
Въздухът е топъл и някакси студен.
Дробовете ти го искат, но този е за мен,
а слънцето е там, където ти го искаш
и, стига да поискаш, като вода с него можеш лицето си да оплискаш,
 но - стига пада, вече късно е да страдаш.
Времето ти свърши, вече време е да ставаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиян Ривери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...