Добре дошъл! В абстрактния ми свят -
през абстрактните ми срички до вербалния ми впряг.
Как през прозореца прониквам ти в душата?
И как със мисъл гася светлината?
Съществуват само сиви нюанси на топли цветове.
Съществувам в много паралелни умове.
Вековете ме пазят зелен - като бор в късна есен.
Ветрове правят пътя към върха на планината лесен.
Редовете са ми облаци, мислите - пустинен пясък,
думите ми ще те пронижат, като шамански  крясък;
трясък и гръм, болка, прерастваща в агония.
Усмихвай се! Знаеш, че си жив - усмивка без ирония.
Въздухът е топъл и някакси студен.
Дробовете ти го искат, но този е за мен,
а слънцето е там, където ти го искаш
и, стига да поискаш, като вода с него можеш лицето си да оплискаш,
 но - стига пада, вече късно е да страдаш.
Времето ти свърши, вече време е да ставаш.