Добре дошъл! В абстрактния ми свят -
през абстрактните ми срички до вербалния ми впряг.
Как през прозореца прониквам ти в душата?
И как със мисъл гася светлината?
Съществуват само сиви нюанси на топли цветове.
Съществувам в много паралелни умове.
Вековете ме пазят зелен - като бор в късна есен.
Ветрове правят пътя към върха на планината лесен.
Редовете са ми облаци, мислите - пустинен пясък,
думите ми ще те пронижат, като шамански крясък;
трясък и гръм, болка, прерастваща в агония.
Усмихвай се! Знаеш, че си жив - усмивка без ирония. ...