13 mar 2018, 8:54

Доброто живее в окото

  Poesía
1.5K 0 1

Къде се ражда доброто?! Къде?!

Първо в джоба сред семки и бонбонки на малко дете.

Извадило първата семка - хвърлена на воля сред трева.

Посяло слънчогледи в необятната шир - поля.

Подарило усмивка на синева. После подало ръка

на приятел с ожулени колена.

Играли на жмичка с трепет да бъде открит от очи,

в които не би искал никога да бъде скрит.

Подало бонбон - теменужка в пролетен ден,

сладък - от сърце подарен.

А после, а после! - когато направи "беля" -

пие глътка от извора на река,

огледал се в чистотата на нейната бистрота.

След това тичащ към вкъщи -да стопли своите бузки

в прегръдката на най - най прощаващия човек - мама,

стъпката му напред по водата на тази река.

Единствено тя - тя  го учи на доброта.

Как да дава, как да взема със шепи да мие лицето.

Да се сбогува с гурелче скрито в ъгълче на очето.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

21 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...