13.03.2018 г., 8:54

Доброто живее в окото

1.5K 0 1

Къде се ражда доброто?! Къде?!

Първо в джоба сред семки и бонбонки на малко дете.

Извадило първата семка - хвърлена на воля сред трева.

Посяло слънчогледи в необятната шир - поля.

Подарило усмивка на синева. После подало ръка

на приятел с ожулени колена.

Играли на жмичка с трепет да бъде открит от очи,

в които не би искал никога да бъде скрит.

Подало бонбон - теменужка в пролетен ден,

сладък - от сърце подарен.

А после, а после! - когато направи "беля" -

пие глътка от извора на река,

огледал се в чистотата на нейната бистрота.

След това тичащ към вкъщи -да стопли своите бузки

в прегръдката на най - най прощаващия човек - мама,

стъпката му напред по водата на тази река.

Единствено тя - тя  го учи на доброта.

Как да дава, как да взема със шепи да мие лицето.

Да се сбогува с гурелче скрито в ъгълче на очето.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

21 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...