Доброто живее в окото

Къде се ражда доброто?! Къде?!

Първо в джоба сред семки и бонбонки на малко дете.

Извадило първата семка - хвърлена на воля сред трева.

Посяло слънчогледи в необятната шир - поля.

Подарило усмивка на синева. После подало ръка

на приятел с ожулени колена.

Играли на жмичка с трепет да бъде открит от очи,

в които не би искал никога да бъде скрит.

Подало бонбон - теменужка в пролетен ден,

сладък - от сърце подарен.

А после, а после! - когато направи "беля" -

пие глътка от извора на река,

огледал се в чистотата на нейната бистрота.

След това тичащ към вкъщи -да стопли своите бузки

в прегръдката на най - най прощаващия човек - мама,

стъпката му напред по водата на тази река.

Единствено тя - тя  го учи на доброта.

Как да дава, как да взема със шепи да мие лицето.

Да се сбогува с гурелче скрито в ъгълче на очето.