Mar 13, 2018, 8:54 AM

Доброто живее в окото

  Poetry
1.5K 0 1

Къде се ражда доброто?! Къде?!

Първо в джоба сред семки и бонбонки на малко дете.

Извадило първата семка - хвърлена на воля сред трева.

Посяло слънчогледи в необятната шир - поля.

Подарило усмивка на синева. После подало ръка

на приятел с ожулени колена.

Играли на жмичка с трепет да бъде открит от очи,

в които не би искал никога да бъде скрит.

Подало бонбон - теменужка в пролетен ден,

сладък - от сърце подарен.

А после, а после! - когато направи "беля" -

пие глътка от извора на река,

огледал се в чистотата на нейната бистрота.

След това тичащ към вкъщи -да стопли своите бузки

в прегръдката на най - най прощаващия човек - мама,

стъпката му напред по водата на тази река.

Единствено тя - тя  го учи на доброта.

Как да дава, как да взема със шепи да мие лицето.

Да се сбогува с гурелче скрито в ъгълче на очето.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

The work is a contestant:

21 place

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...