18 may 2011, 23:00

Доброто не е черно

  Poesía » Otra
686 0 1

Доброто не е черно

 

В пръстта ръце забивам

и ровя в мрака с болка,

погледът ми празен е в тъмнина,

нищо не виждам- доброто почерня.

 

Но аз търся - не спирам,

с пръсти долината разоравам,

в земните недра студени

светлина търся с очи жадни.

 

Вярвам, че доброто Добро,

светлината живо е изпило,   

не съм го изгубила и да боли –

ровя, сърце  не се смири.

 

Черна пръст и черна светлина

не могат да чернеят през деня,

избуялите жита доброто извличат

и слънчогледи светлината обичат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Дочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и слънчогледи светлината обичат...Светло, жизнеутвурждаващо, Ирена. Поздрави, земляче!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...