18 may 2011, 23:00

Доброто не е черно

  Poesía » Otra
682 0 1

Доброто не е черно

 

В пръстта ръце забивам

и ровя в мрака с болка,

погледът ми празен е в тъмнина,

нищо не виждам- доброто почерня.

 

Но аз търся - не спирам,

с пръсти долината разоравам,

в земните недра студени

светлина търся с очи жадни.

 

Вярвам, че доброто Добро,

светлината живо е изпило,   

не съм го изгубила и да боли –

ровя, сърце  не се смири.

 

Черна пръст и черна светлина

не могат да чернеят през деня,

избуялите жита доброто извличат

и слънчогледи светлината обичат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Дочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и слънчогледи светлината обичат...Светло, жизнеутвурждаващо, Ирена. Поздрави, земляче!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...