May 18, 2011, 11:00 PM

Доброто не е черно

  Poetry » Other
680 0 1

Доброто не е черно

 

В пръстта ръце забивам

и ровя в мрака с болка,

погледът ми празен е в тъмнина,

нищо не виждам- доброто почерня.

 

Но аз търся - не спирам,

с пръсти долината разоравам,

в земните недра студени

светлина търся с очи жадни.

 

Вярвам, че доброто Добро,

светлината живо е изпило,   

не съм го изгубила и да боли –

ровя, сърце  не се смири.

 

Черна пръст и черна светлина

не могат да чернеят през деня,

избуялите жита доброто извличат

и слънчогледи светлината обичат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Дочева All rights reserved.

Comments

Comments

  • и слънчогледи светлината обичат...Светло, жизнеутвурждаващо, Ирена. Поздрави, земляче!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...