Доброто не е черно

В пръстта ръце забивам

и ровя в мрака с болка,

погледът ми празен е в тъмнина,

нищо не виждам- доброто почерня.

Но аз търся - не спирам,

с пръсти долината разоравам,

в земните недра студени

светлина търся с очи жадни.

Вярвам, че доброто Добро,

светлината живо е изпило,   

не съм го изгубила и да боли –

ровя, сърце  не се смири.

Черна пръст и черна светлина

не могат да чернеят през деня,

избуялите жита доброто извличат

и слънчогледи светлината обичат.