18 мая 2011 г., 23:00

Доброто не е черно

683 0 1

Доброто не е черно

 

В пръстта ръце забивам

и ровя в мрака с болка,

погледът ми празен е в тъмнина,

нищо не виждам- доброто почерня.

 

Но аз търся - не спирам,

с пръсти долината разоравам,

в земните недра студени

светлина търся с очи жадни.

 

Вярвам, че доброто Добро,

светлината живо е изпило,   

не съм го изгубила и да боли –

ровя, сърце  не се смири.

 

Черна пръст и черна светлина

не могат да чернеят през деня,

избуялите жита доброто извличат

и слънчогледи светлината обичат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и слънчогледи светлината обичат...Светло, жизнеутвурждаващо, Ирена. Поздрави, земляче!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...